Много хора, които преминават към боси обувки, споделят, че в първите дни или седмици усещат напрежение или болка в прасците. Това често поражда съмнения дали са направили правилния избор и дали този тип обувки са подходящи за тях.
Истината е, че в повечето случаи това усещане е напълно обяснимо.
Какво се променя при преминаване към боси обувки
При стандартните обувки с повдигната пета мускулите на подбедрицата работят в по-съкратена позиция. Когато започнете да носите обувки с равна подметка, натоварването се разпределя по различен начин.
Активират се:
- прасците;
- ахилесовото сухожилие;
- мускулите, стабилизиращи глезена.
Това е промяна, към която тялото има нужда от време, за да се адаптира.
Нормално ли е да има болка
Леко до умерено мускулно напрежение е нормална част от адаптационния процес. То показва, че мускулите започват да работят по-активно, отколкото преди.
Важно е обаче да се прави разлика между:
- нормално напрежение след натоварване;
- остра, силна или нарастваща болка.
Вторият случай е сигнал, че преходът е твърде рязък.
Най-честите причини за дискомфорт
Най-често болката в прасците се появява, когато:
- босите обувки се носят по цял ден още от първата седмица;
- липсва постепенност;
- натоварването рязко се увеличи;
- се комбинират с интензивна физическа активност.
Това не означава, че босите обувки са проблемът, а че тялото не е получило време да се адаптира.
Какво можете да направите
За да намалите дискомфорта:
- намалете времето на носене;
- редувайте с други обувки;
- включете леки разтягания;
- давайте време за почивка.
Постепенното увеличаване на натоварването е ключово за успешния преход.
Информираният подход прави разликата
Много от проблемите при адаптацията могат да бъдат избегнати с правилна информация и разумен подход. Подробни насоки за безопасно започване с боси обувки можете да откриете в ръководствата на Barefoot Heaven, които разглеждат темата стъпка по стъпка и помагат на начинаещите да избегнат най-честите грешки.
Болката в прасците при преминаване към боси обувки в повечето случаи е нормална и временна. Тя е сигнал за адаптация, а не за проблем, стига да се подходи разумно и без бързане.
Слушането на сигналите на тялото е най-добрият ориентир по пътя към по-естествено движение.
